Начало на театралната дейност във Велико Търново може да се смята 1869 г., когато в града е създадено читалище „Надежда“. 14 март 1870 г. е датата на първото театрално представление в града – пиесата е „Многострадална Геновева“. Събитието е посетено от Васил Левски, който, след като гледа представлението, създава Търновския революционен комитет.
През следващите три години театралната дейност се развива стремглаво. Репертоарът е уникален за времето си – освен български възрожденски пиеси, на сцената се поставят текстове като „Емилия Галоти“ от Г. Е. Лесинг и „Ернани“ от Виктор Юго. Уплашена от силното влияние на читалището, османската власт забранява по-нататъшната му дейност и то е закрито.
Театралната дейност е подновена след Освобождението. На 10.02.1879 г., в деня на откриването на Учредителното събрание, в сградата на конака е изиграна пиесата „Иванко, убиецът на Асеня“. През август 1886 г. тук е открита първата театрална сграда в България. На фасадата ѝ стои девизът: „Съединението прави силата“. В града е създадена и първата театрална гобленова завеса у нас от Отто Хорейши, чех, посветил се на търновския театър.
През 1889 г., по настояване на министър-председателя Стефан Стамболов, е сформирана първата професионална трупа – театър „Основа“, с директор режисьора Антон Попов. Опитите да бъде създадена постоянна трупа в града не спират през следващите години. През 1919 г. Константин Кисимов организира своята първа театрална трупа в Търново, наречена „Театрален кружок“. От 1928 г. до 1944 г. в града функционира читалищен театър „Надежда“, в който работят професионални актриси и актьори, както и няколко артисти от трупата на Кисимов. Този читалищен театър има невероятен успех и се утвърждава като регионален център за културна дейност.
На 14.07.1952 г. е създаден Окръжен народен театър. Той обединява най-добрите артисти на Търново, Горна Оряховица, Трявна и региона. С конкурс са привлечени още артисти от театрите в Разград, Плевен и Пазарджик. Първият директор е Никола Шиваров, а първата постановка е по пиесата „Любов“ от Орлин Василев. През 1955 г. театърът е обявен за държавен. Идва първата група от артисти, режисьор и драматург от ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
През 1959 г. е създаден оперетен филиал. За ръководители са назначени режисьорът Недялко Ковачев и диригентът Стаю Касабов. Първата премиера на филиала е по оперетата „Целувката на Чанита“ от Ю. Милютин. Същата година се появява идеята за построяване на нова театрална сграда. Строежът започва през 1964 г. Новият дом на театъра е открит на 20 април 1971 г. с постановката по „Под игото“ на Иван Вазов.
През 1965 г. театърът е кръстен на своя патрон – Константин Кисимов. От 1972 г. официално е драматично-музикален. Следват над 50 творчески сезона, в които всеки отдел има свой репертоар, но често се правят съвместни постановки, като „Целувката на Чанита“, „Уестсайдска история“, „Дон Кихот, човекът от Ла Манча“, „Кабаре“, „Лелята на Чарли“ и много други.
С името на Великотърновския театър са свързани имената на големи наши артисти: Константин Кисимов, Димитър Панов, Елена Стефанова, Милен Колев, Лина Ковачева, Недялко Ковачев, Стефан Самсиев...
Тук поставят и някои от най-големите български режисьори, като Леон Даниел, Любен Гройс, Младен Киселов, Юлия Огнянова, Слави Шкаров, Вили Цанков, Красимир Спасов и много други.
За своята почти 160-годишна история театърът е изнесъл близо 15 хиляди представления.